КАЗУСИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО / ОБЩА ЧАСТ/ 

                 I. КАЗУС
               През месец Октомври 1997г. строителна фирма "Вита" ООД, в която Валери Николов Марчев работел като кофражист , преустановила дейността си и персоналът й бил съкратен.
                След като в продължение на няколко месеца Марчев не могъл да се установи на нова работа, поради което изпаднал в тежка финансова криза, взел решение да продаде жилището си , находящо се в гр. София , ЖК "Люлин 5", и семейството му да се установи в дома на майка му в кв. "Ботунец".  На 01.03.1998г. била осъществена покупко-продажбата на апартамента. 
               В срок до 15.04.1999г. Марчев следвало да подаде данъчна декларация по реда на ЗОДФЛ. Пресмятайки получените през изминалата година доходи обаче, Марчев установил, че дължимия от него данък за изтеклия данъчен период възлиза на сумата от 2 568 000 неден. лева. Тъй като не разполагал с тази сума , Марчев решил да не декларира доходите си.

             При извършената проверка по партидата му от служител на Данъчно подразделение "Люлин" било констатирано, че Марчев не е подал данъчна декларация за получения през изтеклата година доход , и на 10.07.1999г. срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

             В хода на образуваното административнонаказателно производство обаче било установено, че с деянието си  Марчев е осъществил състава на престъпление по чл.255, ал.1 от НК, тъй като избегнал заплащането на данъчни задължения в големи размери.  Разпоредбата на чл.93, т.14 НК, в редакцията й към 1997г., гласяла, че " данъци в големи размери са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата", която към момента на извършване на деянието била в размер на 48 7000 неден. лв. За това административно наказателното производство срещу него било прекратено и материалите по преписката били изпратени на Софийска районна прокуратура за вземане на отношение по компетентност.
            На 11.09.1999г. срещу Марчев било образувано наказателно производство за това, че за времето от 15.04.1998г. до 10.07.1999г. за да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери - дължим данък по ЗОДФЛ в размер на 2 568 000 неден. лв. , не подал данъчна декларация, която се изисква по силата на закон - разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗОДФЛ - престъпление по чл.255, ал.1 от НК. 
           Със ЗИДНК , обн. ДВ , бр.21 от 17.03.2000, разпоредбата на чл.93, т.14 НК била изменена в смисъл, че "данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева"

            ВЪПРОСИ                                                                                                                                                              
         1. Възможно ли е измененията в разпоредбата на общата част на НК да имат обратно действие и да представляват по-благоприятен наказателен закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК?
        2. Изяснете смисъла на понятията "обратно действие" и " преживяване във времето" на наказателния закон и илюстрирайте отговора си с примери.
        3. Какво е означението на изменението на разпоредбата на чл.93, т.14 НК за наказателната отговорност на Марчев в случай, че:
         а/ предхожда изготвянето на обвинителен акт и внасянето на делото в съда;
         б/ предхожда постановяване на крайния съдебен акт;

        в/ следва влизането в сила на осъдителната присъда срещу Марчев.

                                                                                                                                                                                                   
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

         II . КАЗУС
             На 13.08.1999г. Красимира Димитрова Тошкова заминала на почивка в известен морси курорт, където възнамерявала да прекара годишния си отпуск. Два дни по-късно към нея се пресъединил и съпруга й - вилхелм Грюбер, гражданин на ФР Германия. От близо осем месеца тошкова и Грюбер били във фактическа раздяла и за това решили да използват престоя си в морския град, за да вземат решение за бъдещето на брака си.
             Първите дни от престоя им в курорта преминали без пререкания между тях. На 21.08.1999г. обаче между тошкова и Грюбер отново възникнал спор по повод взаимоотношенията на Тошкова с роднините на съпруга й , който бързо прераснал в скандал. Ядосан от неотстъпчивостта на съпругата си , Грюбер отправил по неин адрес няколко остри реплики, като  я нарекъл "истеричка" и "повлекана".
            Тошкова силно се засегнала от думите на съпруга си и след като се успокоила, събрала багажа си и се приместила в хотел, а още на следващата сутрин отпътувала за родния си град Пловдив, където живеела в дома на родителите си. Седмица по-късно подала молба за развод и частна жалба срещу съпруга си за осъществен състав на престъпление по чл. 146, ал.1 НК.
           С присъда от 30.04.2000г. Грюбер бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 146, ал.1 НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което , на основание чл.66, ал.1 Нк, било отложено за срок от две години и три месеца.
            Защитникън на Грюбер - адв. Георгиев, обжалвал така постановената от първоинстанционния съд присъда като незаконосъобразна. в жалбата си посочвал, че след извършването на инкриминираното деяние е последвал по-благоприятен за дееца наказателен закон по смисъла на чл.2, ал.2 НК, приет със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 21 от 17.04.2000г., съгласно който отпаднала възможността за налагане на наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

                    ВЪПРОСИ :                                                                                                                                                     

           1. Законосъобразно ли е ангажирана отговорността на Грюбер, за осъществен състав на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, ако :
           а/ деянието е осъществено на територията на Р България;
           б/ деянието е осъществено на територията на ФР Германия;
           в/ деянието е осъществено на територията на друга държава;
          Какъв би бил отговора на този въпрос, в случай, че Грюбер беше осъществил състава на престъпление от общ характер.
          2. Основателни ли са съображенията на защитника на Грюбер, изложени в жалбата до въззивния съд?
          3. Възможно ли е Грюбер да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А НК?
          4. Какво е значението на брачната връзка между престъпния деец и пострадалата за наказателната му отговорност?
         5. Възможно ли е опит към престъпление по чл. 146, ал.1 НК? А съучастие?

                                                                                                                                                                                                 
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

          III.  КАЗУС
               На 06.01.1995г. Светлана Иванова Стоянова , в качеството си на ЕТ "Светлана -  Светлана Стоянова", сключила с "Кредит банк" АД - клон Варна , договор за поемане на дълг на "Комерс Актив ММ+ ООД , който възлизал на сумата от 31 215 щ.д. В изпъление на така сключения договор Стоянова направила три вноски от по 2 500 щ.д., последната от които на 09.10.1995г.
               По образуваното срещу едноличния търговец изпълнително дело  на 01.03.1996г. Стоянова заплатила още 1365 щ.д. , след което преустановила плащанията по дълга , без да поиска обявяване в неплатежоспособност и без да отрича задължението си за погасяване на дълга.
               След влизане в сила на ЗИДНК / обн. ДВ бр. 107 от 17.12.1996г. / на 18.02.1997г. Стоянова била привлечена към наказателна отговорност за това, че след като изпаднала в неплатежоспособност , в 15 - дневен срок от спиране на плащанията  към "Кредит банк" АД - клон Варна, по договор за поемане на дълг от " 20.01.1995г., считано от 21.01.1995г. не заявила това пред съда - престъпление по чл. 227б, ал.1 НК.
               Пред органите на досъдебното производство, а по- късно и пред съда, защитата на Стоянова поддържала, че, осъщественото от нея е несъставомерно по този законов текст, тъй като тя била изпаднала в състояние на неплатежоспособност преди инкриминиране на деянието на чл. 227б НК.

                ВЪПРОСИ :                                                                                                                                                         

        1. Осъществен ли е състава на престъплението от страна на Стоянова? От кой момент нататък бездействието й, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по дълга е релевантно на наказателната отговорност?
         2. Въз основа на кой от поднатите ви принципи за действие на наказателно правните норми по време ще следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на Стоянова?
        3. Въз основа на кой от познатите ви принципи за действие на наказателно правните норми по място ще следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на Стоянова, в случай, че:
        а/ седалището на "Кредит банк" АД е в чужда държава, а Стоянова е в договорни отношения с клон на банката, регистрирана у нас;
        б/ Стоянова е австрийска гражданка;
        в/ седалището на "Комерс актив ММ"  ООД е в чужда държава?
       4. Възможно ли е престъплението по чл. 227б НК да се осъществи от непълнолетно лице?
       5. Кога започва да тече давността за престъпление по чл. 227б? Отграничете обикновенната от абсолютната давност. 

                                                                                                                                                                                             
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

          IV КАЗУС

          На 23.05.2003г. Ивайло Михайлов Косев бил привлечен към наказателна отговорност за вещно укривателство, извършено от него като непълнолетен. Към датата на осъществяване на деянието , съставомерно по чл.215 НК, Косев бил осъждан с влязла в сила присъда за взломна кражба, извършена в съучастие с друго лице, също непълнолетно.
         В хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Косев - адв. михайлов, пледирал наказателното производство , образувано и водено срещу подзащитния му , да бъде прекратено, тъй като той бил наказателно неотговорен. В тази връзка адв. Михайлов посочва, че у Косев е налице реактивна психоза , поради което той е освободен от военна служба, че редовно злоупотребява с наркотични вещества и е фамилно обременен с психични заболявания - майката на подсъдимия била поставена под ограничено запрещение малко след раждането му. 
           Представителят на държавното обвинение възразил срещу тезата на защитата и заявил, че след като към момента на извършване на инкриминираното деяние Косев е бил вече осъждан, то още съдът, постановил предходния съдебен акт , е осъдил и решил с влязла в сила присъда  въпроса за вменяемостта му и същия не следва да се обсъжда повторно.
          В отговор на становището на прокурора  адв. Михайлов заявил, че субективната страна на вещното укривателство е далеч по-сложна от тази при взломната кражба, поради което и установената вменяемост на дееца по време на извършването на кражбата не следва да се отнася към всяко следващо общественоопасно деяние , извършено от подзащитния му.

              ВЪПРОСИ :                                                                                                                                                             

     1  Споделяте ли някои от изложетиге тези? Как следва да постъпи съдът в конкретния случай?
      Какъв би бил отговорът на този въпрос , в случай , че Косев бе обвинен в лъжесвидетелстване или шпионаж?
    2. В кой от следните случаи съдът не е задължен да назначи съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние :
       а/ ако в хода на производството деецът, осъществил деянието като непълнолетен, навърши пълнолетие;
        б/ по отношение на същия подсъдим е била назначавана съдебнопсихиатрична експертиза в рамките на друго наказателно производство с предмет друго общественоопасно деяние;
        в/ представителят на държавното обвинение не оспорва становището на защитата;
        г/ деянието е осъществено от пълнолетно лице?
     3. Възможно ли е извършването на вещно укривателство при евентуален умисъл?
     4. възможно ли е опит към вещно укривателство, и в случай, че отговорът ви е положителен - какъв вид?
     5. Разкрива ли вещното укривателство хипотеза на необходимо съучастие между укривателя и лицето, отнело веща?