argon bulletin board

Б. закупува с частен договор през 1939 г. имот състоящ се от двуетажна сграда с два магазина и едноетажна сграда, построени в общ парцел. Със записка за вписване частният договор е вписан през 1940 г.. През 1943 г. Б. умира и оставя съпруга К. син Т. и дъщеря М. Имотът е разделен на два парцела и единият парцел с двуетажната сграда с двата магазина е отчужден по ЗОЕПГНС.През 1952 г. съпругата К., синът Т. и дъщерята М. извършват съдебна делба на другия парцел, като обособяват от него два парцела по 1000 кв.м. Съпругата К. и синът Т. получават в общ дял единия парцел заедно с едноетажната къща, а дъщерята М. получава в дял незастроен парцел 1000 кв.м. за уравнение на дяловете те не си дължат пари. Съдебната спогодба е утвърдена с протокол на съда. Дъщерята М. продава собствения се незастроен парцел от 1000 кв. на Ц. След продажбата е проведена регулация през 1976 год. при която се предават към парцела на Ц. 150 кв. м. от съседен парцел. Ц. плаща дължимото обезщетение на общината и през 1977год. си построява гараж в придаденото място.
Съпругата К. умира през 1984 г. Дъщерята М. умира през 1995 г. и оставя дъщеря Л. и син Ж. Синът Т. умира през 1953 год. и съпругата му - вдовица без деца сключва втори брак с И., който умира през 1988 г. и оставя син Ю. Съпругата на Т. умира през 1964 г.
През 1996 г. имотът отчужден по ЗОЕГНС е деактуван. Собствениците правят делба на този имот и си разпределят в дялове двата магазина. За магазин № 1 собственикът сключва договор за гледане и издръжка с Е. В седеммесечен срок, обаче той завежда дело за разваляне на договора и вписва исковата молба. С решение на съда договорът е развален, но не е извършено отбелязване. Няколко месеца след влизане в сила на съдебното решение Е. продава магазина на Ч. За магазин № 2 продавачът и купувачът Х сключват предварителен договор за продажба. Купувачът завежда дело по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване договора за окончателен, като вписва исковата молба. Решението на първата инстанция отхвърля иска, но не е отбелязано в службата по вписване. Купувачът обжалва и втората инстанция отменява първото решение и уважава иска, като обявява договора за окончателен. Междувременно, продавачът и купувачът сключват окончателен договор за продажба, след отхвърлянето на иска, но преди уважаването му.


Въпроси:

1. Придобил ли е собствеността Б. само въз основа на записка за вписване и частен договор от 1939 г.? Отговор: Да, придобил е собствеността, по силата на валидизационен закон от 1943 г. - Закон за допълнение на закона против спекулата с недвижими имоти (ДВ бр.79от 1943 г.) - валидира частни писмени договори за продажба на недвижими имоти, сключени до 6.12.1941 г., като постановява, че прехвърлянето на собствеността става от момента на вписването им.

2. Какви са наследствените дялове на наследниците на Б. през 1943 г., когато се откриво наследството му? Отговор: на съпругата - 1/3, на сина Т. - 1/3 и на дъщерята м. - 1/3 идеални части. Това е така, защото при наследяване на покрити имоти (които не са земеделски земи) синът и дъщерята получават равни дялове, а съпругата при две или по-малко деца, които са от различен пол получава част, равна на частта на детето от женски пол. - спр. чл.38 от Закона за наследството от 1890 год, в редакцията му от 1906 год.

3. Могла ли е дъщерята М. да извърши сделка само с одобрената от съда спогодба и какви доказателства са необходими за нотариуса? Отговор: Не може, първо защото спогодбата подлежи на вписване при действащия ЗС и Правилник за вписванията чл.4 б.г, а когато има невписан акт чл.482 ал.4 от ГПК /отм/, в сила от м.февруари 1952 г. до
01.03.2008 г. забранява извършването на сделка.

4. Придобил ли е собствеността на придаваемите 150 кв. м. Ц.? Приложен ли е регулационният план и въобще какви са изискванията, за да бъде приложена дворищната регулация? Отговор: Да придобил е собствеността след като е заплатил дължимото обезщетение и е заел имота, построявайки в него гараж. Придобиването на имоти по силата на дворищно-регулационния план е било уредено към 1976 г. в чл.110 - 114 от ЗТСУ и чл.279 - 284 с препращаща норма към чл.273 от ППЗТСУ, влезли в сила през 1973 г. Внасянето на сумата в Общината вместо в ДСК е неправилно, но не е фатално, тъй като изцяло плащането се урежда от техническата служба на общината. След получаване на сумата, а при отсъстващ правоимащ, или при спор между правоимащи, се счита, че отношенията с правоимащите са уредени и настъпва транслативния ефект.Обезщетенията по дворищната регулация позволяват придадените недвижими имоти да се завземат, след плащане на сумата или оставянето им на разположение на правоимащите. Регулацията се смята приложена, ако сумата е платена и имотните граници съвпадат с регулационните граници. Така този въпрос се уреждаше по ЗТСУ. С влизането в сила на ЗУТ през м.март 2001г. параграф 6 от Преходните разпоредби даде преходен период от шест месеца и същата философия се запази в действащия от 01.01.2001г. ЗКИР, където в параграф 5 от ПР е казано изрично, че "дворищно-регулационният план е приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица" - ал.2, а в ал.1 на параграф 5 от ПР на ЗКИР е ясно, че "парцел, по отношение на който дворищно-регулационният план е приложен е поземлен имот по смисъла на този закон".